Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът

 Летописът на Арбанаси стартира с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 година, с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, шурей на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото наименование Арнабуд кариелари. Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 година до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси загатва и софийският католишки свещеник Петър Богдан Балишич,посетил Търново през 1640 година Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има към 1000 къщи.

 Липсата на различен документален материал оставя разнообразни отзиви и догатки за произхода, името и популацията на Арбанаси. Едни одобряват, че то е заселено от български боляри, пристигнали със селяните си от най-западните краища, след блестящата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 година когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя. Георги Раковски оповестява, че Иван Асен II, откакто се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, поради нея преселил няколко гръцки семейства в Арбанаси.

 През 1859 година учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското управление, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него написа: „ Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през остаряло време българските боляри и големци с 2000 поданици... " Този възрожденски преподавател, родом от Котел, най-точно дефинира освен името, само че и произхода на популацията, „ заселено в остаряло време от българските боляри ". По-богат документален материал (преписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той демонстрира, че Арбанаси доближава своя стопански подем през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а популацията му се състояло от най-видни търговски семейства. Основният занаят на популацията бил джелепчийството (търговия с млечни артикули, вълна и месо) и суватчийството (животновъдство). Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и доста буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също особено за този край. Най-добрите лозя се намирали към Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали даже в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, тлъстина, кожа и други, а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и други, които продавали освен в магазините си в Арбанаси, само че и в Търново, Горна Оряховица, Попово и други За икономическия напредък и богатство на арбанасчани свидетелстват както жилищата, по този начин и петте църкви, строени в годините на напредък на селището. В края на 18 век вследствие на кърджалийските набези през 1792, 1798 и 1810 година селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко и Русия. След 1810 година стартира ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до тогавашния искра и стопански напредък не се доближава, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 година се лишават привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук съвсем прекъсва. В продължение на няколко века Арбанаси е цитадела на гръкоманщината. Гръцкият език, който е формален тук, фамозното гръцко учебно заведение, както и църковните служби на гръцки не оказали въздействие на националното схващане на локалното население.

 През 1779 година е намерено първото в българските земи гръцко учебно заведение. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, проведени в Търново е едва, само че въпреки всичко има свидетелства, че тук се усеща българският дух. Разцветът на Арбанаси продължава до края на 18 век, когато е опустошено и разорено от кърджалийски банди, а популацията му се изселва. От Арбанаси е семейството Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият - преподавател и литератор, другият (Тома) - бунтовник, уредник на Червеноводската чета през 1875 година Арбанаси е отечество и на Иларион Драгостинов, активист на ГЦРК, основен деятел на II Сливенски революционен окръг. Той умира в неравномерен пердах на 10 май 1876 година при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци. За едновремешния искра на селото и до през днешния ден припомнят многото непокътнати в истинския си тип остарели жилищни и паметни здания. В архитектурния резерват Арбанаси в този момент живеят към 1000 души. Днес в достоверния си тип са непокътнати към 100 къщи. Посетителите на Арбанаси могат да се насладят и на съхранените от ударите на времето 5 църкви и 2 манастира. В архитектурата на арбанашките къщи се долавят детайли от стила на другите етноси, които са живели в селото. Една от най-забележителните измежду тях е Хаджиилиевата къща, наричана още " царската ", заради обстоятелството, че в нея са Фердинанд и Борис III. Както съвсем всички къщи в селото и тя е оградена с величествен дувар. Изключителна хубост на интериора придават дърворезбите по тавана и прозорците и украсата от глина по стените.

 Най-голямата непокътната къща в Арбанаси е Костанцалиевата къща. Човек няма по какъв начин да не остане изумен от лукса, в който са живели нейните жители. Тя има необятен салон за посетители, няколко спални, трапезария, специфична стая за родилки, където дамите прекарвали 40 дни с новородените. Тук е и една от най-старите непокътнати вътрешни тоалетни у нас. В къщата е подредена и богата експозиция за бита и материалната просвета на Арбанаси, в която са събрани шарени черги и губери, железни и глинени съдове и други Запазените през вековете къщи се славят с външната и вътрешната си декоративна декорация, дърворезби и стена живопис, датиращи от интервала XVI-XVIII век. Във всяка една от тях може да се види особено за днешните времена обзавеждане - вградени дрешници, локално парно отопление, висящи тавани напълно от дърво, теракота по подовете. Къщите са с размери на междинна по величина кооперация, като наложителното изискване е да разполагат с просторен и ограден с непристъпни зидове двор. Арбанасчани са били хора на напредъка. Много преди в двора на френските крале да си помислят за вътрешни клозети, в Арбанаси са имали вътрешни бани и тоалетни.

 Задължително за всеки, който за пръв път посещава Арбанаси е да види храма " Рождество Христово ". Той е най-старият непокътнат в селото. Строен е през втората половина на XV в. върху основите на още по-стар храм. Наред с иконите в стенописите са изобразени битови подиуми, кръшни хора, както и 12 гръцки поети и философи, сред които Омир, Платон и Аристотел. Най-голямата черква в Арбанаси е " Св. архангели Михаил и Гавраил ". Тя е издигната през XVI в. върху основите на огромен феодален храм, който евентуално е бил епископски център.

 В селото към момента се носят митове за несметни благосъстояния, които чакат своя изобретател. И до момента могат да се открият заровени жълтици, настояват локалните. Според иманярско вярване постоянно когато се откри богатство, би трябвало да се остави дребна част от него на мястото, където е открито. Така се заобикаля проклятието на индивида, който е заровил съкровището, а се оставя по нещо и за сътрудниците, които ще минат по-късно. Местните разправят, че поради предишното великолепие на Арбанаси през 90-те години към селото е е вихрила същинска тресчица за злато.

 Днес Арбанаси живее нов живот като архитектурно-художествен резерват. Уникалните му естествени и културноисторически дадености и непосредствената му непосредственост до Велико Търново го вършат привлекателно място за визити. Старинната атмосфера е елегантно съчетана с съвременно туристическо обслужване.

Инфо: www.arbanassi.org